Templar’s blog

За това разбрах от приятели, които следят по-отблизо какво се случва покрай Nevermore и са им истински фенове, както и на прогресив метъл стила. Аз лично не мога да се определя като голям почитател на този стил, но самата банда доста ми допадна. А и вокалите са наистина уникални, което доста ме запали по вокалиста им Warrel Dane. Ето и защо не се поколебах да си взема първият му солов албум. И честно казано не мога да кажа, че сбърках. Стилът на албума не е типичния за Nevermore прогресив, дори липсват бесните и невероятни сола на Jeff Loomis, който все пак участва в албума в песена “Messenger”, но пък за сметка на това Dane работи с хора като Peter Wichers (ex-Soilwork), Dirk Verbeuren (Soilwork) и Matt Wicklund (ex-Himsa). Все професионални музиканти, които придават наистина уникално и различно звучене. С това се постига и самата идея на Warrel Dane да направи нещо различно.

Когато си поръчвах албума изрично бях решил да си взема Limited Edition-а, понеже в него има не само още една песен “Everithing Is Fading”, но и в книжката с текстовете е представена самата песен написана на ръка от Warrel Dane. Ето защо и отказах всякакви останали предложения да взема официалния албум и предпочетох да изчакам колкото време трябва, за да получа Limited Edition-a. Е, чакането си заслужаваше. В момента в който ми доставиха диска нямах търпение да го чуя. Още в момента, в който зазвуча първата песен и направо полудях. Музиката е страхотна, а кулминацията беше когато чух изпълнението на “Lucretica My Reflection”(кавър на The Sisters Of Mercy Cover) - до сега не бях чувал толкова запленяващо изпълнение. А освен това вече има издаден клип, който може публично да се види от официалния сайт http://warreldane.com/ към песента “Brother” (самата песен има наистина много силен текст), където Warrel Dane е публикувал кадри от своето детство. Всъщност самия клип е и причината да седна да напиша всичко това.

Тази вечер докато сърфирах из нета попаднах на тази новина:

От 9.00 ч. до 11.00 ч. днес в Монтана над 20 граждани са се обадили в полицията и са разказали, че неизвестен глас им се е обадил по телефона и е съобщил, че техен близък роднина е причинил катастрофа и трябват пари, за да не бъде арестуван и случаят да бъде потулен.Това съобщиха от ОДП, цитирани от БТА.Анонимен женски глас се е обадил и на кмета на града Златко Живков на стационарния му телефон в общинската администрация и му съобщил, че дъщеря му, която е ученик в 12 клас, е катастрофирала.

Подобно обаждане, но от мъжки глас, получили заместник-кметът Весела Коларска и пресаташето на общината Петя Димитрова.

Обаждане за катастрофа било получено и на телефона на местната редакция на вестник “Стандарт”. Обадилите се оставили номера на мобилни телефони, на които потърсените да се обадят, за да уточнят как да предадат сумите. След позвъняване в присъствието на полицията, измамник насрочил среща и полицията изпратила на място оперативни работници, но обадилият се не дошъл на срещата.

През последната седмица в града са станали седем измами, при които хора давали пари за спасяване на свой близък от правосъдието, който уж бил причинил катастрофа. Последният случай бил регистриран вчера. Възрастна жена от Монтана дала 1500 лева на измамници, които я убедили, че внукът й е катастрофирал край Русе и трябва да го спаси от затвора.

Странен начин на мислене имаме. Нека да си платим с пари, за да бъде потулен случая. А ако случилото се е истина? А ако има загинали? Всъщност какво ли се изненадвам…? И по-тежни престъпления са били потулвати точно с пари и точно заради същия начин на мислене. Така че някак си не мога да изпитам съжаление за такива хора. Дори и наистина мой родинина да е причинил катастрофа лично аз предпочитам да бъде арестуван и да си понесе наказанието. Тогава най-малкото поне ако има и грам ум в главата ще си вземе поука и ще кара много по-внимателно. А и без това почти седмица пак бях в Германия по работа и страшно се възхищавах на културното шофиране на хората там. Дори и на претъпканите магистрали хората караха спокойно и се престрояваха давайки преди това сигнал за намеренията си. А тези, които се движат по-назад просто намаляваха скоростта, за да пропуснат престрояващия се. Още с прибирането си в България когато се качих в колата и за по-малко от ден поне десетина пъти щяха да ми отнесат я предната броня, я калника и то разни идиоти, които от лента предназначена само за ляв завой тръгват направо и засичат тези, които наистина се движат направо. Много хитро. И после тези говеда ще си платят само и само, за да се потули случая. Всъщност все си повтарям когато карам по родните пътища “Welcome to the jungle”. И как няма да ни считат за бананова република като държанието и маниерите са никато на маймуни. А то точно заради същото мислене “Нека си платя, за да не се раздухва много” не мисля, че трябва изобщо някой да съжалява за въпросните измамени. Те си го заслужават. А и рано или късно всичко се връща и всеки си плаща за греховете. Само където тези грехове се заплащат много по-скъпо от някакви си 1500 лева.

Напоследък всеки ми разправя, че съм бил изпаднал в някаква депресия. А какво всъщност е депресията? Нима всеки песимист се намира в състояние на депресия? А аз дори не мога да се определя като 100% песимист. Просто разсъждавам над събитията и фактите и си правя реални заключения. Вярно, че за кратък период от време ми се изсипа голяма помия, която може да ми предложи живота, но това по-скоро ме направи доста по-мъдър и силен като характер. Странното е, как когато дадено състояние не отговаря на състоянието на повечето хора, то веднага се класифицира като болестно и започват да се предписват методи за лечение. И всичко с една единствена цел - да се напишат “велики” научни трудове, статии и дори книги, които да станат best seller-и. И с това да се промива и без това крехкото човешко съзнание, което е склонно много лесно да се поддава на провокации и да вярва на всичко казано от разни “велики” хора. Така се правят големите пари. После същите тези хора започват да измислят методи за лечение… изписват се още един куп книги и научни трудове и се накичват се с още нови научни титли. Печелят се още пари. Накрая се пуска и някакво лекарство, което за психичните заболявания, каквато водят и депресията, си е просто един вид лека синтетична дрога.

Ето защо аз не мисля, че съм в депресия. Това, че не се усмихвам често? А трябва ли? Само защото етикета изисква да се засмееш или усмихнеш на някаква шега, не означава, че мен ме вълнуват разните тъпи етикети. Ако нещо ми е наистина смешно аз си се смея с пълен глас. Ако казаното/направеното все пак е пълен Bull Sh*t. Тогава има ли смисъл да се преструвам само защото някакви си хора били казали, че трябва да се прави така. Аз лично мисля, че не трябва, защото в един момент човек започва да спира да се усеща как всичките тези преструвки ги прави несъзнателно и как постепенно се превръща малко по малко в един лицемер.

Държал съм се странно? Нима?!?! Та аз винаги се държа странно. Било то понякога, за да развеселя хората около мен или когато искам да съм съпричастен с това, което чувстват в момента, или просто да ги провокирам. Всъщност до сега не съм срещнал дефиниция що е странно държане. А и това, че понякога разсъждавам като хлапе, а понякога по-трезво. Ами всичко това зависи дали искам да развеселя даден човек или просто да говоря с него сериозно. Това, че напоследък говоря повече сериозно - просто има толкова сериозни неща, за които искам да кажа нещо. И това ме приспада директно към групата на депресираните? Не мисля. Разсъждавам си напълно трезво и реалистично, и виждам света с широко отворени очи. А защо изглеждам тъжен? Преди време един професор беше казал, че колкото повече учим и научаваме толкова по-тъжни ще ставаме. Тъжни но защо? - беше въпроса ни тогава. А отговора беше - Защото ще започнем да ознаваме колко малко в действителност знаем.

Депресия ли??? Дали наистина съм в депресия? Аз лично си се чувствам добре такъв какъвто съм си, а и не вредя на околните. Ето защо господа психолози можете да си заврете сещайте се къде въпросните “научни”-комерсиални трудове и престанете да промивате мозъците на приятелите ми.

На скоро получих линк към някакъв си сайт - http://svobodata.org, в който се казва, че трябва да се борим да сме свободни хора. А какво означава да сме свободни? Когато ни се даде нещо в повече и повече, като човешки същества в нас започва да заговаря егоизма и алчността, които израждат начина ни на мислене. Същото е и със свободата. Ако въпреки всичко нямаме поне малко някакви ограничения, то в един момент свободата ще се превърне в анархия. И това е от време оно. От както съществува човека. Именно заради прекалената свобода, която се е превърнала в анархия Бог предизвиква потоп. Или унищожава Содом и Гомор. А как да разберем, кое е свобода и кое анархия? Оставям този въпрос отворен и няма да напиша моето мнение. Не и тук, защото именно с това, което аз ще дефинирам като свобода ще наруша свободата на тези, които ще прочетат това, налагайки им собствения си начин на мислене и виждане на света.

Въпреки последно казаното, все пак ще си позволя да наложа виждането си за въпросния протест но в негативна насока, тъй като прочетох много агитиращи мнения и то дори от хора, които наистина много ценя и които са направили много именно в името на свободата.

Ще си позволя да цитирам исканията от призива за участие към този протест:

Нашите искания

1. Намаляване на наблюдението

• Отмяна на на общото събиране на информация за нашите комуникации и местонахождения (събиране на данни), приложена в България с прословутата наредба 40.
  

• Отмяна на общото събиране на биометричните ни данни, както и на RFID паспортите.

• Отмяна на общото събиране на генетични данни

• Отмяна на постоянното наблюдение със CCTV камери и техники за автоматично засичане

• Намалено финансиране на проучванията за нови технологии за наблюдение

• Забрана на общите регистрации на всички пътуващи със самолет (PNR данни)

• Забрана на информационния обмен със САЩ и други държави, които нямат ефективна защита на данните

• Забрана на секретните претърсвания на частните компютърни системи, он- или офлайн

• Забрана на общото наблюдение и филтриране на Интернет комуникациите (Телеком пакета на ЕС)

2. Оценка на съществуващите начини за наблюдение

Призоваваме за независим преглед на всички съществуващи начини за наблюдение, на тяхната ефективност и вредните им странични ефекти.

3. Мораториум върху новите системи за наблюдение

След въоръжаването на повечето държави в последните няколко години, ние искаме незабавно спиране на новите закони за сигурност, които допълнително ограничават гражданските свободи.

4. Гарантирана свобода на словото, на диалога и на информацията в Интернет

• Забрана на инсталирането на филтърна инфраструктура в ISP мрежите.

• Само независими и безпристрастни съдии да могат да изискват премахването на Интернет съдържание

• Даване на пълни права за цитиране на мултимедиини източници, безценни за публичните дебати в демократичните държави.

• Защитаване на общите места за изява в Интернет (участничестки сайтове, форуми, коментари в блогове), които днес са заплашени от неадекватни закони, насърчаващи автоцензурата (ефекта на охладняването)

Има нещо тотално сбъркано в част от тези искания. Отделят се цели 3 точни засягащи наблюдението. Нима някой се страхува от това, че го наблюдават? Ако прави нещо наистина нередно тогава определено ще се страхува. Същото се отнася и за наблюдаващите органи. В смисъл тези, които трябва да следят за нередности. Тогава наистина ще си покаже как страната, в която живеем се ръководи от безделници и как органите на реда не си вършат работата. Как от време на време се прави по нещо и благодарение на медиите се разтръбява, за да се хвърли малко прах в очите на хората само и само да останат скрити истинските неща, които вървят на Background. И ето една причина поради, която аз пък лично бих искал да има системи за видео наблюдение: клик. Всъщност ако наистина имаше системи за видео наблюдение, тогава хората пребили журналиста едва ли щяха да останат в неизвестност. Или най-малкото ако не бъдат разкрити тогава реално щеше да се види, че органите на реда не си вършат работата или просто има хора, които ги манипулират. Малко по малко ще започнат да излизат и нередностите, които царят около нас и как ние сме просто пионки на хора, които искат да владеят положението, от което имат голяма изгода. Освен това, ако хората извършили това престъпление знаят, че са наблюдавани тогава дали ще посмеят да посегнат на човека? Какво общо има това с Биг Брадър? Нищо? Просто камери и система, която следи на хората да не им се случват подобни неща. А за “анонимните” убийства? Колко по-бързо щеше да се намери кой е извършителя ако има камери, които да проследят извършителя.

А какво да кажа за събираенто на биометрични или генетични данни? Това пък с какво ограничава свободата? А от какво трябва да ме е страх? При един от коментарите ми в много популярен блог получих отговор дали събирането на генетични данни не “намирисва” на Гатака. Трябваше ми доста време да разбера какво точно се има в предвид. Оказа се че Гатака е някакъв си филм, в който главния герой е човек роден чрез любовта на мъж и жена, а не както повечето семейства си създават генетично деца - генийчета. В същия този филм, главния герой има качества като генно модифицираните хора, с тази разлика, че носи нормално ДНК, което му позволява да живее по-малко и да боледува по-честно. За това е обречен да работи като чистач. Е нещата се променят и както винаги филма има happy end. Няма да се впускам в повече подробности по това. Идеята беше да имам малък прелюд към това, което ще кажа по-нататък. Та защо не правя асоциация с този филм? Защото клонирането на хора все още е забранено, а и ако стане възможно, то аз ще съм от първите, които ще се възпротиви на това. Още - ДНК не е разгадана напълно. Така че създаването на такива гении и тяхното властване над хората, родени чрез истинска любов между мъж и жена е невъзможно. Всъщност това е причината да не гледам много филми. Малко тези филми много променят и в повечето случаи изкривяват човешкото виждане за света. По-скоро ако се пази една голяма база от данни със ДНК-то на всеки човек тогава при евентуални бедствия всеки може да бъде идентифициран. А при някакво престъпление, въпреки че струва повече като време и средтсва то лесно може да се определи кои са заподозрените и в последствие кой е извършителя. Поне за сега най-уникалния паспорт и идентификатор си остава именно ДНК.

А това за данните на пътуващите със самолет или тези PNR данни - пълни глупости. Че защо да няма страната, в която живея и тази, в която отивам данни за банковите ми сметки, личните ми данни, пък ако ще и дори личната ми биография. По скоро това е повод за заинтересовани хора да не съществува, защото точно това ще покаже кирливите ризи и мръсните сделки, които се въртят.

Секретно претърсване на компютъра. Ами ползвайте сигурен софтуер или операционна система, която не позволява през разни back door-ове да се достигат данните ви. Вече ако някой иска да претърси машината ми със необходимите заповеди и разрешителни, съмнявайки се, че използвам комп. си за разпространение на порнография, вируси и нежелателно (”секретно”) проникване в чужди компютри - да заповяда.

Има две под точки, за подслушването на Интернет и предоставянето на данни на САЩ, за които съм съгласен. Но след толкова много точки за въпросното наблюдение - цели три, някак си това остава малко като незабелязано и като между другото, за да има повече хора, които да се вханат поне за нещо, дори да е една дума и да участват в протеста, така че да може да се приемат по-изгодните за т.нар. мафия идеи.

Е, стигнахме и до последната точка. Свободата на словото. А защо това е чак на последно място? Нима словото не е това, което ни кара да се замислим, да разбираме и да общуваме. Всъщност като се загледам малко в миналото, дали пък въпросния журналист не беше пребит умишлено, не само с цел да бъде сплашен или отстранен, защото е неудобен за “власт” имащите. А именно, за да може да се привлекат и журналистите като привърженици. Според мен има логика. А мълчаливия протест на журналисти просто беше прелюд към една по-голяма кампания като тази. Лично аз съм ЗА свободата на словото и свободата в Интернет, но не и с това да се прокрадват и много други идеи, в които няма логика и по-скоро ще доведат до изгодата мафията да продължи да си властва и да бъде правителството в сянка.

Като завършек също ще наблегна на това. Ако ще се протестира, тогава защо ще се забавлявате с разни популярни музикални банди? Това е част от уловката - “Елате без значение какво искате. Ние ще ви позабавляваме, а вие ще ни подкрепите с неразумните си искания. Важното е да сме много”. А още цялата тази идея лъха и на комерсиализъм с това, че трябва да пратя SMS, който ще ми струва 2.40лв, за да си поръчам някакво лого. Тогава колко пари събраха от протеста си журналистите? (съжалявам за гадното изказване) Какво спонсориране трябва да има още един протест освен това, че някой ще си закупи тениска за това? В крайна сметка за какво друго ще отидат тези пари? Не е ли протестта да се съберат мнозинство хора, които да покажат, че не са съгласни с дадена идея, събитие или каквото и да е? Тези хора просто ще покажат несъгласието си, не защото искат някой да им плати за това, а защото наистина не са съгласни с това, срещу което протестират. Тогава за какво изобщо се събират тези пари и се спонсорира цялата тази идея?

Ако сте стигнали до тук и наистина сте започнали да си задавате въпроси относно истинността на този протест - искам да се извиня за това, че съм нарушил свободата ви и съм навлезнал в личното ви пространство. Надявам се все пак да съм се опитал да ви отворя поне малко очите за истината.

И още нещо от рахива на комп. ми…

Тази картинка от много време все се access-ва през разни форуми от моята машина. Срамота е, че още не съм я качил някъде да е публично достъпна. Е ето, че вече го правя.

Тъкмо се направиха 6 месеца (половин година) от както преминах от Ubuntu към Gentoo. Честно казано не съжалявам за това. А и напоследък Ubuntu започва да “лъха” повече и повече на комерсиализъм. Само къде още не са му сложили цена и проверка за лицензен код. Иначе Ubuntu си е наистина добро дистро. Дори е прекалено User Friendly, а и инсталацията му трае най-много 30мин + инсталацията на допълнителния софтуер, който може да отнеме горе-долу още толкова време. Бързо и лесно… Да, но някак си напоследък не ми беше комфортно така. Липсваше ми девелоперската тръпка да отворя сорса и да се ровя сред хилядите редове код. Не, че не мога пак да си дръпна сорса на някой Дебиански/Убунту пакет, както не веднъж съм правил. Просто самото дистро започна да се разминава с разбиранията ми за свобода. Ето защо минах на Gentoo. А и самата идея за компилиране на сорса за точно определен тип процесор доста ми допадна. Е, разликата не е много голяма от general компилацията, в смисъл бързината е от няколко мили-секунди (ms), но пък си спестявам известно чакане докато се “пакетира” софтуера. В случай, че ми трябва пач, просто пачвам и (пре)компилирам. Бързо и лесно.

А с какво и как “успях” да бъда полезен? Честно казано не е нещо особено. Просто се регистрирах и дадох предложение… Или ако трябва да започна по-отдалеч… Напоследък доста неща ми се случиха и реших да променя голяма част от живота си. В това число да престана пак да се крия поне във виртуалното пространство, да не бягам от проблемите там, да действам смело и да бъда самия себе си, както беше едно време, когато “проходих”, а в последствие и помагах в Q&A секцията на Линукс за Българи. Ето защо и се регистрирах в Gentoo Bugzilla без фалшиви данни, мейли и псевдоними. Честно казано не вярвах, че дори някой ще ме вземе на сериозно с това “тъпо име”, както казват едни колеги. А и самата регистрация я направих в момента, в който дадох и предложението за фиксване на този bug 218469. И съдейки от това, че “новобранците” никой не ги взима на сериозно очаквах просто да ме игнорират. Да не говорим, че това беше най-бързия ми фикс, в който не вложих много старание и не изключвах да съм вкарал също някой бъг. Оказа се, че не е точно бъг, но е недомислица и гаден навик от моя страна. Е, корекцията не закъсня, но днес останах много приятно изненадан, когато update-вах Gentoo-то си, че попаднах на bug fix-a ми леко модифицирания. Нещо, което направих едва ли не на шега, а се оказа сериозно… А ако можеше винаги да става така…

Като филнал искам да благодаря за отделеното внимание на Alex Rostovtsev и Robin Johnson. Момчета, вие определено внесохте малко надежда в живота ми, след всичките гадости, които ми се случват напоследък. Още веднъж едно голямо БЛАГОДАРЯ! (Thanks guys!)

Ето още нещо от “старите ленти”…

Главната програма до функция malloc:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory.

Функция malloc до опеpационната система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради пpоизводствена необходимост

Опеpационата система до главната пpогpама:
Не мога да ви отделя 257 килобайта Conventional Memory защото няма такава. Има обаче 3 мегабаита Extended. Ще вземете ли ?

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Няма памет. Какво ще правим?

Програмата за обработка на прекъсвания до процедурата за оптимизация:
Трябва да икомномисаме памет за сметка на по-рационално използване на системните ресурси.

Контpолеpа на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсвания:
Абе тука потребителя.. някакви копчета натиска…

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсвания:
Hе прави нищо! Ще понатиска малко и ще му омръзне.

Пpоцедуpата за оптимизация до програмата за обработка на прекъсванията:
Готово!

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Какво ?

Програмата за обработка на прекъвсванията до главната пpогpама:
Стана по-лошо. Ако искаш, да си направим един swap на диска?

Главната пpогpама до твърдия диск:
Моля да приемете на съхранение swap-файл в pазмеp 257 килобайта.

Твърдият диск до главната пpогpама:
Вашето искане на може да бъде удовлетвоpено поради липсата на място.

Главната пpогpама до опеpационната система:
Какви са тези глупости? Имаше място !

Твърдият диск до главната пpогpама:
Не са глупости. Не сте си изчистили още предишния swap-файл от 4 мегабайта. Аз да не съм гумен. Даже и doublespace нямам.

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука….потребителя продължава да натиска клавишите…

Програмата за обработка на прекъсванията до PC speaker-а:
Кажи му нещо, та да престане!

PC speaker-а до потребителя:
Биип!

Главната пpогpама до опеpационната система:
Не може ли нещо да преразпределим?

Опеpационната система до главната пpогpама:
Не става !И за другите процеси също трябва памет. Да не искате пак, General Protection Error да направим?

Главната пpогpама до хакеpската функция:
Я разбери кой е изсмукал паметта и го изхвърли !

Контpолеpът на пpекъсванията до програмата за обработка на прекъсванията:
Абе тука…потребителя натиска Ctrl-Alt-Del

Главната пpогpама до програмата за обработка на прекъсванията:
Прекъсни му достъпа до клавиятурата! В момента сме заети…

Хакеpската функция до главната пpогpама:
Опааааа!!!

Главната пpогpама до опеpационата система:
Какво стана? Колко памет се освободи?

Опеpационната система до главната пpогpама:
320 Conventional и… а, къде изчезна Extended Memory Manager-а?

Главната пpогpама до хакеpската функция:
Какво си изчистила мръсницо?

Хакеpската функция до главната пpогpама:
Сега пък аз съм виновна!Казахте ми да изхвърля някой - и аз изхвърлих !

Функция malloc до опеpационата система:
Моля да ми отделите 257 килобайта Conventional Memory поради производствена необходимост.

Опеpационната система до главната пpогpама:
Не мога. В Extended Memory имах важни данни.

Копчето Reset до пpоцесоpа:
Е, какво? Наиграхте ли се ?

… СТУДЕН РЕСТАРТ…

Autoexec.bat до главната пpогpама:
Е, докъде бяхме стигнали?

Каня се още след самия концерт да напиша това, но поради “тази причина” отлагах коментара си за по-късно.

Честно казано вече не мога да изкажа точно самото усещане, но поне ще опитам. И така… Първо малко предистория. Честно казано месеци по-рано нямах особеното желание да ходя на концерта. В крайна сметка заради тази група не можаха песните, които написах да видят бял свят. И по-точно причината беше, че звучаха различно, а хората с които свитех искаха да изпълняват всичко що е в стил Metallica. А Metallica e група, която не впечатлява с някакво виртуозно звучене като Sonata Arctica, Nevermore или соловият албум на Jeff Loomis. Въпреки всичко след дълги “навивания” от страна на колеги и приятели, склоних да “уважа” една от наистина великите Metal банди, за което наистина не съжалявам. Разбрахме се аз и още двама приятели, тъй като ОЧЗ на мен ми е най-близо, да мина от там и да взема билети. Е, поотложи се малко тази задача понеже имах доста работа, но една събота отделих време спрециално за това. Не взех билетите тогава, но защото целия ден ми беше каръшки. Не можах да изтегля достатъчно пари от банкомата (пак бях минал дневния лимит) и за това просто минах да проверя, дали все още се намират билети. Човекът, който беше на работа в ОЧЗ каза, че има, но били на привършване. За това с малко притеснение и доста препускане след работа от офиса до съдебната палата успях да се вместя в работното време на любимия ми магазин за Metal принадлежности и бях страшно изненадан, когато след запъхтяната ми реплика: “Три билета за концерта на Metallica, без значение в кой сектор са…”, пича ми каза, че били пуснати допълнителни бройки и имало дори билети за сектора точно пред сцената. След кратко обаждане и предаване на добрата новина на приятелите ми без много да му мисля взех три билета за сектора пред сцената. И насъпи момента на очакването на заветната дата 25.Юли…

За деня на концерта прогнозите за времето бяха дъжд. Всъщност от началото на седмицата беше така, поради което вече не ми правеше голямо впечатление. И все пак въпреки пороя, който се изсипа над София пообяд това не спря хилядите фенове. А и след това времето беше доста приятно. Нямаше я така непоносимата юлска жега, а тоновете прах, които обикновенно се стелят по улиците на града бяха доста добре отмити. Идеално време за един велик концерт.

Явно и в деня на концерта имахме повече късмет. Освен, че случихме на хубаво време, на път за стадион В. Левски минахме през Попа да хапнем набързо. А от там после имахме късмета да се надедихме точно в близост до входа. За съжаление никъде не беше означено това, а и една група девойки, които се наредиха след нас казаха, че питали човек от охраната покрай загражденията от къде се влиза, при което той отговрил, че незнае. Е, оказа се, че там където се наредихме бил входа и за разлика от тези, които идваха от Орлов мост доста бързо минахме проверката за разни опасни предмети и бяхме в стадиона.

Когато влизахме към сектора вече подгряващата група - Down забиваше яка жица и буквално “подгряваше” събралите се фенове. Е, честно казно стила им повече ми прилича на грънч, или поне инструменталите и вокалите ми звучаха подобно на Pearl Jam и не напомняха с нещо за Metallica, което лично на мен ми хареса.

Тъй като това не ние първия концерт, на който ходим знаехме доста добре, че няма да ни пуснат да внасяме бутилки с вода, бира и каквото и да е друго за пиене, а и за какво са ни след като вътре ще се предлага добре изстудена бира. Да… за съжаление не обърнах никакво внимание, че бирата ще е от Каменица, а и вече се бях наредил на опашката. Още от както започнах да живея в Пловдив установих, че каквато и да е бира излязла с името Каменица не струва, а и пича, който наливаше бирата (не стига, че не приемаше поръчка по-малко от две бири, ами и цакаше хората, които му дадат по-едри с това, че нямал дребни, за ресто), отново потвърди мнението ми, че колкото и голямо предприятие и име да са, те си остават мизерници. Е, какво пък. Пихме само по една гадна бира и зачакахме началото на концерта, за който бяхме дошли. През това време попаднахме на какви ли не хора. От пиян баща, който явно не беше фен на такава музика, а по-скоро придружител на щерките си, та до напушени или дрогирани типове, за които не мога да проумея какво изобщо ще разберат от концерта. В крайна сметка силния звук, изпълението на живо на любими парчета и това, че виждаме Металика на живо покачва толкова много адреналина, че усещането е в пъти по-страхотно от който и да е наркотик. Даже един тип (който се хвали, че изпил 7 патрончета водка и после бил продължил с бира) започна да буйства и развива теории, че в Полша и Чехия нямало такова нещо като Sound Check след подгряващите групи. Е, вярно че се позабавиха малко, но пък в момента, в който James, Lars, Kirk и Rob излезнаха на сцената целият стадион гръмна в бурни овации.

Концерът беше направо страхотен. Дори и не съм очаквал, че ще изпълнят само старите, любими и известни парчета и ще загърбят последните си албуми, в които лъха повече комерсиализъм. Металика се върна и то такава каквато я исках, а не такава каквато я очаквах дори броени дни преди 25-ти. Направо това беше най-голямата изненада за мен и най-върховното изживяване. На всяка тяхна песен припявах с колкото имам глас. Дори в един момент започнах да усещам, че не мога да си поема въздух. Дали защото всички хора около мен пушеха или защото като мен от вълнение всеки правече по хиляди вдишвания за минута… Е, тогава точно на време препръска дъждец и вкара нов свеж въздух. Изобщо емоцията, която ме беше обвзела е трудно да се предаде с няколко изречения. Особенно когатона бис изпълниха Seek And Destroy.

След като James пожела “Лека нощ” на феновете, а Lars обеща да включат страната ни отново догодина в турнето за новия им албум бандата се прибра и вече трябваше да си тръгваме. Е, искаше ми се да направят поне още един бис като първия им концерт в Пловдив, но уви. Въпреки това остана удовлетворението ми от страхотния концерт и надеждата, че това ще се повтори и догодина.

Благодаря Metallica за страхотното изживяване!

Както винаги забравям за собствените си задачи… Всъщност това си беше до голяма степен немърливост от моя страна. След последния update, смяна на хардуер, периодични проблеми с БТК нета и пр. бях оставил всичко на доизживяване в рамките на тази половин година, както и на произвола на съдбата. Е, вече нещата са под контрол (надявам се). Sevice-ите отново са UP и продължавам да се боря за “мечтите си” с пълни сили. Е, остава само да направя същото и с живота си, но както винаги това е Mission Impossible.